May 11th, 2008 Таня Джекова
Като минаха 5-те неща и 7-те диска с музика, сега идва ред на 3-те книги, като топката ми прехвърли pierrot. Числото ми се струва неравностойно спрямо другите две, но играта включва няколко пъти по 3, така че това е успокоително 
1. Три книги прочетени съвсем наскоро
Нещо не мога да избера подходящите думи, за да представя тези три книги, така както ги чувствам. Общото между тях като че ли е, че отново ми се четат приказки и разкази за принцеси и чудеса. Доста добре осъзнавам, че е много трудно като възрастен да повярваш отново в чудеса, защото това преди всичко означава да повярваш, че ти самият си способен да вършиш такива. И още все повече вярвам, че човек трябва да разпръсква около себе си положителната емоция само, а отрицателната да се опита да я преработи вътре в себе си. Ние преработваме действителността, така както преработваме храната и би било чудесно, ако от делата ни се получава нещо по-различно и добро от едното ако. Нещото, което все още не съм загубила от детството е силното ми въображение и то особено, когато става въпрос за нещо което чета или което чувам. В съзнанието ми веднага изникват представи за обектите и сцените и те понякога са много красиви и приказни, друг път безумно смешни. За съжаление обаче, същото важи с пълна сила и за лошите неща и такива картини и образи ме плашат и затова се стремя да чета единствено и само хубави неща.
Затова си мисля, че най-добре ще представя трите книги, като напиша тук откъс от тях.
“Последният еднорог” от Питър Бийгъл
Тълпата горчиво възропта, че Шмендрик може да свърши всичко за миг с магията си. Но вълшебникът им отвърна:
- Не бих могъл, даже да исках. Има закони, които управляват магическото изкуство, точно както има закони, които властват над времето и вълните. Някога магията ви дари с богатство, когато всички други по тия земи бяха бедни; ала дните ви на охолство свършиха и сега трябва да започнете отначало. Онова, което при Хагард е било пустош, сега отново ще се раззелени и разцъфти, но Хагсгейт ще ви дава поминък точно толкова скъпернически, колкото сърцата, които го обитават. Можете отново да засадите полята си и да възстановите прегазените градини и лозя, ама те никога няма да цъфнат както преди, никога - докато не се научите да им се радвате без причина.
Признавам, че избраният откъс не звучеше съвсем приказен и магически, но пък за сметка на това е много тематичен и показателен за случващото се в нашата родина. Още една положителна страна на магическите истории е, че съдържат голяма истина, поднесена в прости изречения, която те избожда в очите и няма как да не я разбереш.
Алманахът “ФантAstika”
Тук, с най-голямо удоволствие ще сложа част от разказ на alvin. За мен беше голямо удоволствие да отгърна страницата и да видя това познато име макар и само от блогърския свят. Както и от неголямата ни лична комуникация в интернет (изключвам взаимното четене на блоговете ни), така и в разказа му срещнах разумен и рано помъдрял човек с много дълбоко и ласкаво чувство за хумор
“Всеки един неверник” от Андон Стайков - Alvin
- Не знам. Прекалено човешко е всичко, за да почна да вярвам в каквото и да е. Облаци, глас, изригвания. Такава е нашата представа за Бог. Ще е доста странно той наистина да е това. Могъщество и безмерна сила.
- Той е такъв, какъвто го искаме. Не мислиш ли?
- Може би. Но не може да не съществува начин, по който да се провери дали е замесен човек в цялата тази история.
- Ние не сме по мисленето - каза Джефер. - Сам видя - местят се планини, изчезват гори. Вали дъжд по желание. Аз нямам нищо против сила, която да може да ми предостави всичко на света.
- Но ако е замесен човек, няма ли да се чувстваш излъган? - запита Елиезар.
- Манипулиран, подведен и заслепен? - предположи Клаз.
- Не знам. А и няма начин да разберем. Аз не се сещам нищо повече от това, което съм чувал. Урагани, откритият космос, вечна младост, всичко.
Клаз се замисли и това се оказа последното му мозъчно усилие за деня.
- Има един начин - започна той, - по който да разберем дали всичко това е дело на човек или на нещо друго.
Вестителите се втренчиха в него. Той продължи бавно.
- Ако цялата сила принадлежи на някой човек, той никога не би се отказал от нея. Хората не могат да се разделят с мощта си. Ако в основата на всичко е човек, за нищо на света няма да се съгласи да се раздели с властта си, дори ако това не е завинаги. Никога.
То и този откъс също не прозвуча много магически, каквато беше интродукцията в този пост. И въпреки това магия имаше. И особено много магия и чар има в третата книжка:
“Пухкава приказка” от Даниела Соколова - LeeAnn
Облачето много харесваше Дъгата. Тя беше толкова светла и дружелюбна! Дъгата разрешаваше на Облачето да си играе върху нея, да се спуска ту наляво, ту надясно и после пак да се изкачва. Даже му позволяваше да се спуска поотделно по всеки един неин цвят. Дори си измислиха една игра на цветове. Облачето затваряше очи и се спускаше, а след това се опитваше да познае по кой цвят се е спуснало. Облачето харесваше тази игра, защото всеки цвят на Дъгата беше различен и му носеше различно усещане. Нещо повече - Облачето вече си имаше любим цвят за всяко настроение!
Когато беше ядосано или по-точно виновно за нещо, (според Вятъра, разбира се), Облачето се спускаше по червения цвят, защото само така не си личаха порозовелите му краища.
Когато беше щастливо, Облачето се спускаше по оранжевия цвят, защото той беше най-тънък и гладък , и само по него можеше да се пързаля толкова бързо.
Когато беше весело и палаво, обичаше да се спуска по жълтия цвят, защото му се струваше, че в него е уловено слънцето.
Когато беше спокойно, Облачето се отпускаше в дебелия зелен килим исе спускаше плавно, с часове.
Когато се умореше да лудува, то се отпускаше в сините завивки и си подремваше сладко, докато не минеше някое вятърче да го подсети, че е време да се прибирав Царството, иначе Вятърът ще му се кара.
А най-много, Облачето обичаше да потъва в мечти във виолетовия цвят. Той бе така нежен и прелестен, че чак ухаеше на красота и свобода.
2. Три книги, които си купих наскоро
“Пухкава приказка” разбира се, при това си я купих направо от Дачи - с автограф и пожелание След като след дълго и неоправдано мотаене и отлагане от моя страна най-накрая се срещнахме и запознахме, се сдобих и с книжката, която да си призная не бях чела в електронния й вариант в блога на Дачи. А бе, детска книжка ако не е с картинки и илюстрации, която да сложиш на коленете си, разположен удобно на диванчето и да я четеш спокойно и отпуснато, не си е работа. Та след като имах вече книжката, така направих и се спуснах по Дъгата и аз :-)
Другите две книги си поръчах от онлайн книжарница, ама не помня от коя. И двете са на Роалд Дал: “Размяна на мадами” и “Още разкази с неочакван край”. Бях си поръчала и “Разкази с неочакван край”, ама беше изчерпана. След като попаднах на тази тема, реших че ще почна и аз да чета смешни истории. Ама още не съм, но поне съм си ги купила.
3. Три книги, които бих препрочела
“Пипи Дългото чорапче”от Астрид Линдгрен разбира се и на първо място. Не съм го направила досега от страх да не счупя кристалния спомен от детството си, когато многократно я препрочитах, разглеждах илюстрациите с часове и си представях, че в съседство до нас също има такава откачена девойка, с която правим какви ли не щуротии и която в същото време е безценен приятел. Но понякога много ми се иска да я изровя от библиотеката във Велинград и да я прочета отново, много внимателно, за да се опитам да потъна в нея, както някога. И знам, че ако успея да го направя както трябва и в подходящия за това момент, не само няма да разваля спомена, а ще изпитам още по-голямо удоволствие и ще открия още чудни моменти, защото това е вечна книга, писана не само за малки деца :-)
“Малки богове” и “Фантастична светлина” от Тери Пратчет - две са, ама ги броя за една защото са от един автор. Първата - заради огромната мъдрост в това малко книжле. Както вече много пъти съм казвала, ми се случва да откривам мъдростта на най различни места и тя ми дава нов тласък да гледам различно на случващото се около мен. Докато рутината не ме затисне отново и аз забравя всичко научено до момента. И я открия отново на друго място в друга форма. Понякога просто се случва така, че умишлено протягам ръка към определени книги, защото знам че там ще намеря това, от което имам нужда в момента. Разбира се, сега чета много по-малко от едно време, когато нямаше нито интернет, нито толкова разнообразна телевизия, тогава даже колела нямаше по магазините, а книгите се продаваха “с връзки”. Ама все пак се опитвам да не съм съвсем зле в това отношение. А пък “Фантастична светлина” бих прочела, защото дори само споменът за нейния герой Ринсуинд ме разсмива
Сагата за Белгарат, Белгарион и Поулгара на Дейвид Едингс. Именно заради развинтеното ми въображение - тази поредица от книги успя да ме пренесе в такива прикази и красиви светове, каквито други книги не са успели. Много ми хареса и я четях с огромно удоволствие и хъс преди време. Ще ми се пак да я прочета
Те ще станат четири, ама не мога да не кажа, че отново ми се чете “Души в окови” на Съмърсет Моъм. Този автор ми е много симпатичен с цялото си творчество, което е стигнало до мен /имаме във Велинград една поредица във виолетова обложка/, а тази книга специално я четох ощеее много млада и зелена и хич не я разбрах на първо четене и се издразних. Може би затова съм я запомнила и след време постановките й сами започнаха да се избистрят в главата ми. Ще ми се да я прочета пак, за да сравня възприятието си сега с онова преди 20 години.
Ето това е от мен по този въпрос. Нещо повече биха могли със сигурност да допълнят Ади, Ванила, Мила и Юлиан.
Posted in Uncategorized | 5 Comments »
Ми по принцип...
Какво друго мога да кажа… “BalgaRin da...